Когато децата ни не общуват вече с нас, е хубаво да имаме приятел. За да отидем на басейн, да обядваме с някого. Да преживеем по-спокойно смазващо горещите летни дни. Но когато и приятелят липсва, съществуванието е непоносимо. Все по-тягостно става с напредване на възрастта, когато човек е самотен и немощен, още повече ако живее в Париж... под покривите. Но сърцето продължава да тупти. И докато дойде денят, в който силата на живота ще изчезне, все още можем да вярваме в срещите и в любовта.

一个流浪巴黎的街头歌手、他的好友以及一个两人都心仪的姑娘，三人的恋爱关系支撑了整部电影，故事性十分贫乏。导演莱恩·克莱尔的旷世激情与浪漫洋溢在巴黎的狭小出租屋中。本片描写了一个街头歌手竞争一个美丽姑娘的故事。通过歌曲对爱情和人性弱点的诙谐探索，世故的眼光和破天荒的新影音技术的使用捕获了巴黎浮华的气氛。

An old man living in an attic in a rundown part of Paris, becomes increasingly lonely and prey to ill-health.

Quand les enfants ne donnent plus de nouvelles, il est bon d’avoir un ami. Pour se rendre à la piscine. Déjeuner à la brasserie. Traverser avec une certaine quiétude les écrasantes journées d’été. Mais quand l’ami lui-même fini par faire défaut, l’existence devient périlleuse. D’autant plus périlleuse qu’on vieillit, qu’on est fragile et seul, et qu’on habite à Paris… sous les toits. Mais le coeur bat toujours. En attendant le jour où la force viendra à manquer, ou l’on choisira de ne plus ouvrir sa porte, on peut encore croire aux rencontres, et à l’amour.