Трагикомедия за търсенето на истинското щастие и как то постоянно ни се изплъзва. Мъж в края на 30-те си години не може да се примири с празното консуматорско общество и с умиращата любов в своя все по-нерадостен брак.

Патрик наближава 40 и на пръв поглед притежава всичко, което мъж на неговите години, може да желае – има стабилен бизнес, красив дом с красива съпруга, две деца и мощна кола в гаража. Има и достатъчно приятели, с които може да сподели щастието си, както и кредитна карта, която не се колебае да използва. Но всичко това е просто един мираж – клиентите в неговия спортен магазин са все по-малко, децата му оспорват неговия авторитет, а жена му въобще не се интересува от него. Разговорите за пари на неговите приятели са му втръснали отдавна и единствената искрица радост в живота на Патрик носят интернет порното и фантазиите за жената на най-добрия му приятел. Но дори и там Патрик няма да се представи като хората.

Le Mirage is the perspective of a man in his thirties asking himself "what am I chasing?" Our society has become all about consumerism, if not excess. Success is determined by what and how much we have and "stuff" becomes the band-aid to a meaningless existence. Stuff fills the void of the existence we weren't meant to lead.

Propriétaire d'une franchise de magasin de sport, Patrick Lupien mène une vie de banlieue rangée, auprès de sa conjointe, Isabelle, et de leurs deux enfants. Entre les matchs de soccer de l'un, les cours de danse de l'autre et l'achat d'objets essentiels au bonheur (du foyer double-face à la piscine creusée). Depuis qu'Isabelle souffre d'épuisement professionnel, leurs rapports sexuels se font plus rares et, surtout, moins excitants, sans compter les soucis financiers qui s'accumulent. Insatisfait à tous points de vue, Patrick développe une obsession pour la meilleure amie d'Isabelle, dont le corps de rêve lui inspire de nombreux fantasmes.

Un quadragénaire déprimé se met à convoiter une amie de sa femme, dont le corps de rêve lui inspire des fantasmes.

Фильм Мираж - это перспектива человека в тридцатые годы, спрашивающего себя: «Чего я гонюсь?» Наше общество стало все о потребительстве, если не превышении. Успех определяется тем, что и сколько у нас есть, и «материал» становится полосой помощи бессмысленному существованию. Материал заполняет пустоту того существования, которое мы не должны были вести.