На последния етаж на болница в Буенос Айрес един испанец осъзнава, че умира. И понеже му остава малко живот, той напуска болницата и се отправя на път на север из страната. Умиращият знае, че всички пътища водят до целия свят - крайната цел на пътуването не е от значение, важно е да се движи, да усеща, че не се спира и за миг и че се разделя с досегашния си живот. Поради занаята си той винаги е бил близко до смъртта. И затова сега се приближава към нея спокойно, като истински професионалист, носещ се по второкласните пътища като в някакъв модерен роман, в който няма място за рицарство. По пътя среща жена и тя става негова спътница в пътешествието, което е в различни посоки, само не в тази, която води към смъртта. История за един наемен убиец, който вече не убива. И за оръжия, които не стрелят, за кучета и за пътища.

Aquesta és la història d'un espanyol a l'Argentina que un dia pren consciència, en l'ultima planta d'un hospital de Buenos Aires de que s'està morint. Aquest home, veient que se li acaba el temps, s’escapa de l'hospital i emprèn una fugida cap al nord travessant Argentina.

En Argentina, Santos, un español, se da cuenta de que se acerca su muerte mientras está en un hospital, así que decide huir de Buenos Aires y emprender un viaje hacia el norte, sin ir a ninguna parte en particular.

A Spaniard in Argentina becomes aware of his approaching death while staying at a hospital, so he decides to run away from Buenos Aires and start a trip up North, heading nowhere in particular.

Arjantin´de yaşayan yaşlı İspanyol tetikçi Santos öleceğini hissedince, sağlam bir dolu morfinle birlikte hastane odasından kaçarak belirli bir hedefi olmaksızın kuzeye doğru yolculuğa çıkar. Yolda rastladığı bir kız, kara mizahla dolu beş bin kilometrelik yol boyunca en sadık yoldaşı olacaktır.